САПИ | Експертен анализ на агрохранителния пазар
Когато цените на храните се повишават, общественото внимание обикновено се насочва към един въпрос: кой увеличава цените – производителят, преработвателят или търговецът?
Икономическата действителност обаче е значително по-сложна.
Възможно ли е високите цени и ограниченото разнообразие от хранителни продукти да не са следствие единствено от недостиг на суровини, а от начина, по който функционира цялата верига на доставки?
Отговорът е положителен. И този въпрос е особено актуален за българския агрохранителен пазар.
1. Цената на храната не се формира само на земеделското поле
Крайната цена на един хранителен продукт е резултат от последователни икономически решения, разходи и рискове:
– Земеделско производство: семена, фуражи, торове, препарати, горива, труд, вода, техника и климатични рискове.
– Преработка: енергия, суровини, технологични загуби, опаковки, труд и съответствие със стандартите за безопасност.
– Логистика и дистрибуция: транспорт, съхранение, хладилни вериги, складови разходи и загуби.
– Търговия: оперативни разходи, управление на наличностите, търговски условия, промоционална политика и маржове.
Поскъпването в един етап невинаги се прехвърля незабавно или пропорционално към следващия. Част от увеличението може да бъде поета от даден участник, да се прояви със закъснение или да доведе до промяна в предлаганите продукти.
Ето защо разликата между изкупната и крайната продажна цена **не представлява автоматично печалба на търговеца**.
2. Производствените разходи: факторите, които започват още от фермата
Три групи разходи имат съществено значение за себестойността на земеделската продукция: горива, торове и фуражи.
В България към тях трябва да добавим още няколко фактора: напояването, сезонния недостиг на работна ръка, климатичните аномалии, разходите за финансиране и различната производителност на стопанствата.
При повишаване на производствените разходи фермерът често е изправен пред сложен избор: да приеме по-ниска рентабилност, да договори по-висока изкупна цена или да ограничи производството.
В дългосрочен план това може да се отрази не само върху цените, но и върху устойчивостта на националното производство.
3. Защо може да има по-малко продукти на рафта, без да има реален недостиг?
Ограниченият асортимент невинаги означава физически недостиг на храни.
Когато преработвателите поискат по-високи доставни цени, търговците могат да преценят, че определени продукти вече не отговарят на очакваното потребителско търсене или на икономическите условия за тяхното предлагане.
Възможните последствия са:
– Намаляване на продуктовото разнообразие.
– Пренасочване към по-достъпни продукти и собствени търговски марки.
– Предоговаряне на доставните условия.
– Концентриране на продажбите в по-малък брой артикули.
Следователно наличността на храните, достъпността на цените и разнообразието от продукти са три различни измерения на продоволствения пазар.
Тяхното разграничаване е важно при оценката на конкурентната среда и продоволствената сигурност.
4. Какво показват актуалните данни за България?
Според Националния статистически институт през септември 2026 г.:
– Общата годишна инфлация, измерена чрез индекса на потребителските цени, достига 5,7%.
– Годишното изменение на цените на храните и безалкохолните напитки е +1,6%.
– На месечна база храните и безалкохолните напитки поскъпват с 0,7%.
– Хранителните продукти в малката потребителска кошница поскъпват с 1,1% спрямо август.
Тези стойности показват защо е необходимо да се прави разлика между обща инфлация, продоволствена инфлация и динамика на цените на отделните продукти.
Един общ индекс не може да обясни всички изменения при плодовете, зеленчуците, месото, млякото, зърнените и останалите основни храни.
Освен това по-ниският темп на инфлация не означава непременно по-ниски цени. Той може да означава, че цените продължават да растат, но с по-бавен темп.
5. Най-голямото предизвикателство: да разграничим обоснованото поскъпване от необяснените ценови отклонения
За да разберем реалните процеси на българския пазар, не е достатъчно да сравним две цени на един продукт.
Необходимо е да знаем:
Каква е изкупната цена? Каква е цената на едро? Каква е крайната цена на дребно? Какви са разходите, сезонността, качеството и регионалните особености?
И най-важното – сравняваме ли продукти с действително еднакви характеристики, качество, произход и търговски условия?
Съществено ценово отклонение само по себе си не доказва спекулативно поведение. То е сигнал за необходимост от по-задълбочен анализ на разходите, пазарната структура и условията по веригата на доставка.
Именно тук е значението на последователното, методологично обосновано наблюдение на агрохранителния пазар.
6. Ролята на САПИ: от наблюдение на цените към по-добро разбиране на пазара
САПИ наблюдава ценовата информация на различни етапи от движението на земеделските и хранителните продукти – от изкупните цени, през търговията на едро, до пазара на дребно.
Този подход позволява да се изследват динамиката, регионалните различия, сезонните изменения и ценовите съотношения по веригата.
В условията на нарастваща пазарна несигурност значението на надеждната агропазарна информация става още по-голямо.
Защото прозрачният пазар не е непременно пазар с еднакви или постоянно ниски цени. Той е пазар, в който ценовите изменения могат да бъдат наблюдавани, сравнявани и икономически обяснявани.
Заключение
Българският агрохранителен сектор се нуждае от повече от наблюдение на крайната цена в магазина.
Нужен е системен поглед към съотношението между производствени разходи, изкупни цени, преработка, логистика, търговски условия и потребителско търсене.
Разбирането на тези взаимовръзки е важно както за производителите и бизнеса, така и за институциите и потребителите.
Въпросът не е единствено колко струва храната днес, а как и защо се формира нейната цена – и как можем да изградим по-прозрачен, предвидим и устойчив пазар утре.**
*САПИ – Система за агропазарна информация
*Статистически източник: Национален статистически институт, „Инфлация и индекси на потребителските цени – септември 2026 г.“
#САПИ #Агропазар #ЦениНаХраните #Агробизнес #Земеделие #Инфлация #ПродоволственаСигурност #ПазарнаИнформацияарнаИнформация
