САПИ | Експертен анализ на агрохранителните пазари | Октомври 2026 г.
Защо цената на земеделската продукция може да намалява, докато цената на храната в магазина остава висока? Защо поевтиняването на една суровина невинаги достига до потребителя? И означава ли голямата разлика между изкупната и крайната цена непременно необоснована търговска надценка?
Тези въпроси засягат едновременно интересите на земеделските производители, преработвателите, търговците и потребителите.
Отговорите изискват да разгледаме един от най-важните икономически процеси в агрохранителния сектор – ценовата трансмисия, или начина, по който ценовите изменения се предават между отделните участници във веригата на доставки.
Разбирането на този механизъм е съществено за оценката на реалните пазарни условия в България и Югоизточна Европа.
1. Изкупната и крайната цена не се движат по един и същ начин
Една от най-разпространените представи за пазара на храните е, че когато земеделският производител намали цената, съответният продукт трябва да поевтинее почти веднага и в магазина.
В действителност този процес рядко е толкова пряк.
Между земеделското производство и крайния потребител могат да съществуват множество икономически дейности – събиране и сортиране на продукцията, преработка, опаковане, складиране, транспорт, дистрибуция и търговия.
Всеки от тези етапи има собствени разходи, договорни отношения и времеви цикли.
Крайната цена се определя не само от текущата стойност на земеделската суровина, а и от разходите за всички последващи дейности, пазарното търсене и конкурентната среда.
Затова намаляването на изкупната цена е важен пазарен сигнал, но не е гаранция за незабавно и пропорционално намаление на потребителската цена.
2. Какво показват последните европейски данни?
През второто тримесечие на 2026 г. в Европейския съюз се наблюдава съществено разминаване между динамиката на цените на земеделската продукция и разходите за нейното производство.
Според Евростат, спрямо същото тримесечие на предходната година:
– Средните цени на земеделската продукция намаляват с 5,8%.
– Средните цени на вложените в земеделието стоки и услуги се увеличават с 4,7%.
– Цените на енергията и смазочните материали нарастват с 22%.
– Цените на торовете и подобрителите на почвата се увеличават с 13,4%.
– Средните цени на суровото мляко намаляват с 16,6%, а на зърнените култури – с 5,6%.
Тези показатели описват средните изменения на равнище Европейски съюз, а не конкретно българския пазар.
Те обаче показват важен икономически проблем: възможно е земеделските производители едновременно да получават по-ниски продажни цени и да заплащат повече за необходимите им производствени ресурси.
При подобна ситуация натискът върху рентабилността на стопанствата може да нараства, дори когато общото производство остава стабилно.
3. Защо цените понякога се повишават по-бързо, отколкото намаляват?
В икономическата теория този механизъм е известен като *асиметрична ценова трансмисия.
Той описва ситуации, при които увеличението и намалението на цените на суровините се предават с различна скорост или в различна степен към следващите етапи на веригата.
Причините могат да бъдат разнообразни.
Първо – договорните отношения. Доставните цени често се определят за определен период и не се променят при всяко краткосрочно пазарно колебание.
Второ – наличните запаси. Преработвателите и търговците могат да разполагат със суровини или готова продукция, закупени при предходни ценови условия.
Трето – разходите извън земеделското производство. Дори суровината да поевтинява, разходите за труд, енергия, транспорт, опаковки и съхранение могат да останат високи.
Четвърто – структурата на конкуренцията. Броят на доставчиците, търговците и наличието на алтернативни продукти влияят върху скоростта, с която ценовите промени достигат до потребителите.
Пето – потребителското поведение. Търсенето, предпочитанията и чувствителността към цените могат да определят възможностите за промяна на крайните продажни цени.
Важно е да подчертаем, че асиметричната ценова трансмисия не е автоматично доказателство за нелоялна търговска практика.
Тя е икономическо явление, чиито причини трябва да бъдат изследвани с подходящи данни и методи.
4. Защо разликата между изкупната и крайната цена не е равна на печалбата?
Да разгледаме опростен пример с хранителен продукт.
Етап | Примерна стойност |
|–|–:|
| Цена на земеделската суровина | 0,60 €/кг |
| Сортиране, обработка и опаковане | 0,15 €/кг |
| Логистика, съхранение и загуби | 0,18 €/кг |
| Разходи за търговска дейност | 0,17 €/кг |
| Възнаграждение за капитал и предприет риск | 0,10 €/кг |
| **Крайна цена без ДДС** | **1,20 €/кг** |
Посочените стойности са изцяло илюстративни, не представляват действителни пазарни цени и не са резултат от измерване на САПИ.
В този пример разликата между стойността на суровината и крайната цена е 0,60 евро за килограм.
Това обаче не означава, че цялата сума представлява печалба.
Тя включва разходи и икономически възнаграждения за дейности, извършени между първичното производство и продажбата на крайния продукт.
Освен това при преработените храни трябва да се отчете и количеството суровина, необходимо за производството на единица готов продукт.
При прясното мляко, сиренето, месните продукти и хлебните изделия директното сравнение между цената на суровината и цената на крайния продукт без отчитане на технологичните преобразувания може да доведе до неточни заключения.
Икономически обоснованият анализ трябва да разглежда съпоставими продукти, количества, качества, разходи и условия на реализация.
5. Специфичните предизвикателства пред България
Българският агрохранителен пазар има особености, които трябва да бъдат отчетени при анализа на ценовите изменения.
Значение имат структурата и мащабът на земеделските стопанства, степента на организация на производителите, капацитетът за преработка, регионалното разпределение на търговската инфраструктура и зависимостта от международните пазари при определени продуктови групи.
Малките производители често имат по-ограничени възможности за съхранение, договаряне на условията и отлагане на продажбите.
При бързоразвалящите се продукти необходимостта от своевременна реализация може допълнително да ограничава тяхната пазарна позиция.
От друга страна, преработвателите и търговците функционират в среда на разходи, потребителска чувствителност към цените и конкуренция между различни канали за продажба.
Следователно оценката на ценовите отношения не трябва да се основава на предположението, че един участник във веригата винаги печели за сметка на друг.
Необходимо е да се анализира как се създава, разпределя и запазва икономическата стойност.
6. България, Гърция и Румъния: защо един и същ продукт може да има различна цена?
Сравненията между съседните държави често поставят въпроса защо дадена храна е по-евтина или по-скъпа на различните национални пазари.
Но номиналната цена сама по себе си не е достатъчен показател за конкурентоспособност или пазарна ефективност.
Върху нея могат да влияят:
– Производствените разходи и добивите.
– Сезонността и произходът на продукцията.
– Транспортните разстояния и логистичната инфраструктура.
– Данъчното облагане и регулаторните разходи.
– Мащабът на преработката и търговските обекти.
– Структурата на потреблението и качествените характеристики.
При международните сравнения трябва да се отчита и покупателната способност на населението.
Една и съща номинална цена може да представлява различна тежест за домакинствата в България, Гърция и Румъния.
Затова оценката на ценовата достъпност изисква не само сравнение на продуктови цени, но и анализ на доходите и общите ценови равнища.
7. Европейският подход: повече прозрачност по цялата агрохранителна верига
Европейският съюз постепенно разширява вниманието си отвъд традиционното наблюдение на земеделските и потребителските цени.
Създадената през 2024 г. Европейска обсерватория на агрохранителната верига (AFCO) има за цел да подобри разбирането за разходите, цените, маржовете и разпределението на добавената стойност между участниците.
Това е важна промяна в аналитичния подход.
Самото наблюдение на цените не е достатъчно, за да се определи дали пазарът функционира ефективно.
Необходими са методологии, които позволяват разграничаването между реални производствени разходи, икономически обосновани ценови различия, договорни механизми и необичайни пазарни отклонения.
Прилагането на подобни подходи трябва да отчита защитата на търговската тайна, правилата за конкуренция и качеството на използваните данни.
8. Ролята на САПИ: от събиране на цени към аналитична оценка на пазара
САПИ – Система за агропазарна информация осъществява системно наблюдение на изкупните цени, цените на едро и цените на дребно на земеделски и хранителни продукти.
Тази дейност създава основа за проследяване на ценовите изменения по различните етапи на агрохранителната верига.
Развитието на аналитичните възможности в тази област предполага прилагане на подходи за:
– Изследване на скоростта, с която ценовите изменения се предават между пазарните равнища.
– Анализ на регионалните ценови различия.
– Разграничаване на сезонните ефекти от структурните пазарни промени.
– Изчисляване на референтни ценови стойности и диапазони при съпоставими пазарни условия.
– Идентифициране на необичайни отклонения, изискващи допълнителна проверка.
– Съпоставяне на националната динамика с развитието на европейските агрохранителни пазари.
Особено важно е да се прави разграничение между наблюдавана пазарна цена, оценка на производствената себестойност и икономически обоснован референтен ценови диапазон.
Тези показатели имат различно предназначение и не трябва да бъдат използвани като взаимозаменяеми.
Целта на надеждната пазарна аналитика не е предварително да определя кой участник във веригата реализира прекомерна печалба, а да предоставя обективна основа за оценка на ценовите отношения.**
Заключение: справедливият пазар започва с разбиране на икономическите зависимости
Цената на храната е резултат от сложен процес на производство, преобразуване, доставка и търговия.
Тя се влияе едновременно от разходите, времето, производителността, конкуренцията, потреблението и риска.
Затова устойчивото развитие на българския агрохранителен сектор изисква повече от периодично сравнение на цените в магазините.
Необходимо е последователно наблюдение на икономическите процеси по цялата верига, което да подпомага производителите, бизнеса, институциите и потребителите.
Ниската изкупна цена не гарантира достъпна храна. Високата крайна цена не доказва автоматично необоснована печалба. А голямата разлика между двете не може да бъде обяснена без анализ на разходите, добавената стойност и пазарните условия.
Именно затова прозрачността и качествената икономическа информация са сред основните предпоставки за по-ефективен, конкурентоспособен и предвидим агрохранителен пазар.
САПИ – Система за агропазарна информация
#САПИ #Агропазар #ЦениНаХраните #ЦеноваТрансмисия #АгрохранителнаВерига #БългарскоЗемеделие #ПазарнаПрозрачност #ПродоволственаСигурност #ПазарнаИнформация
